Съветът на жените бежанки в България (СЖББ) често получава обаждания от

...
Съветът на жените бежанки в България (СЖББ) често получава обаждания от
Коментари Харесай

Каза, че е избягала от мъжа си, защото я е ударил...

" Съветът на дамите бежанки в България "  (СЖББ) постоянно получава позвънявания от уязвими лица, които са попаднали в спешна обстановка. Особено в изискванията на пандемията от Covid-19 случаите на домашно принуждение се утрояват, а СЖББ получава неведнъж поръчки за поддръжка както от жертви на принуждение и тормоз, по този начин и от лица в риск от принуждение.

За екипа на СЖББ една студена зимна петъчна вечер се оказва всичко друго, само че не и спокойна. В края на работния ден обществен служащ от организацията получава позвъняване от спешен център в София. На централната железопътна гара в София стои Иман* – млада жена с дете на към пет години. Жената наподобява безпомощна, объркана и изплашена. Сътрудниците от спешния център търсят подпомагане от СЖББ, защото Иман приказва единствено на арабски. Билал Башир, културна медиаторка и преводачка от СЖББ, беседва с потърпевшата, с цел да получи повече информация.

" Жената беше доста изплашена, говореше несвързано и не знаеше къде да остане през нощта. Каза, че е избягала от мъжа си, тъй като я е блъснал няколко пъти ", спомня си Билал.

Заедно с Бойко Ценков, обществен служащ в СЖББ, Билал отива на място и двамата спомагат дамата и детето й да бъдат настанени в хостел за няколко дни. С помощта на културния посредник, който превежда диалога на арабски, общественият служащ добива визия за сериозността на обстановката.

" Иман е на към 30 години, неотдавна е в България и не познава съвсем никого. Жената е недоверчива, само че споделя, че е потърпевша от физическо принуждение и е доста разтревожена ", изяснява общественият служащ.



Бойко прави първична оценка на потребността от неотложна здравна помощ на майката и щерка й и сформира спешен проект. Социалният служащ също по този начин насочва дамата към културен посредник, който да работи с нея през почивните дни. След като Иман и Лейла се възвръщат от претърпяната тежка вечер, общественият служащ ги приема за нова консултация в офиса на СЖББ за следваща поддръжка и правене на дълготраен проект за подпомагане.

Историята на Иман не е лесна за описване.

" Преди три години в родината си тя се среща с мъж, който живее и работи в България. Чаровен и любезен, той предлага да се ожени за нея, макар че тя има дете от предходен брак. След женитба в страната им по генезис Иман продава магазинчето, където е работи, и отпътува за България ", разказва Бойко.

Реалността, с която Иман се сблъсква в новата си житейска обстановка в България, е радикално друга от упованията от нея..

  " При идването в дома на брачна половинка ми забелязах, че нещата там са мръсни и остарели. Поисках от брачна половинка си да направя промени и в този миг започнаха първите ни спорове. Той отхвърляше, заявявайки, че няма пари и не ми е работа да докосвам или да трансформирам движимостите му ", споделя Иман.

Конфликтите от време на време се разиграват пред Лейла и не престават даже откакто Иман забременява. Подложена е на спомагателен стрес, когато фамилията на брачна половинка й заявява, че детето им ще бъде изпратено в родината им и ще бъде отгледано от сестрата на мъжа й. При един от следващите кавги по отношение на бъдещето на нероденото им дете спорът ескалира.

Тогава брачният партньор на Иман й нанася тежък побой. Малко по-късно Иман прави импровизиран аборт.

Сломена от загубата на нероденото си дете, положението на Иман се утежнява. След следващия побой мъжът ѝ я заплашва, че ще я затвори в психиатрия, ще я убие и ще я зарови в региона и никой няма да разбере.

  " Това беше вторият най-ужасен побой след този, при който направих аборт ", споделя дамата.

Социалният служащ осведоми Иман за Закона за протекция от домашно принуждение и Закона за протекция на детето и я насочва към юридическа консултация, с цел да се изиска заповед за незабавна протекция.



Ситуацията в допълнение се усложнява, защото Иман и щерка й се употребяват от филантропична протекция в страната и разрешителните им за дълготрайно престояване изтичат скоро. Екипът на СЖББ се свързва с разнообразни обществени услуги в страната. Предвид въведените ограничавания заради пандемията от Covid-19 и повишения брой лица в риск е мъчно да се откри обществена услуга за дамата и щерка й достатъчно бързо.

  " Благодарение на поддръжката, получена от УНИЦЕФ, успяхме да покрием разноските за настаняване на дамата и дребната й щерка. Изключително значимо беше да ги настаним незабавно на по-сигурно място ", казва Бойко Ценков.

За да намерят уместно решение, специалистите от СЖББ организират мултидисциплинарна среща с други обществени услуги, на която спешен център приема да настани Иман и Лейла за по-дълъг интервал.

  " Лицата, получили филантропичен статут, имат лимитирани благоприятни условия за достъп до пазара на труда и не могат употребяват всички услуги, които другояче дават обществената и здравната система в България. Новият Закон за обществените услуги обаче не изисква лицата да имат избран статут, с цел да могат да употребяват поддръжка. Системната работа с виновните институции и навременната помощ в границите на партньорството ни с УНИЦЕФ ни помогнаха да осигурим поддръжка и по-голяма сигурност на Иман и детето й в тази фактически комплицирана обстановка и този сложен стадий от живота им ", обобщава Радостина Белчева, заместник-председател на СЖББ.

* Имената на главните настоящи лица са изменени, с цел да се резервира анонимността. 

 

Напомняме ви, че групата " Не си сама - Заедно против Насилието "  е инициирана от Момичетата от града и има за цел да сплоти напъните и волята на всички публични организации, институции и обособени персони в битката против насилието в дома, от което страдат освен жертвите и техните деца, само че и цялото българско общество.

При потребност, обадете се на 0800 18 676 и 02/981 76 86.

 
На финалната права в битката против насилието
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР